Инвестиране в социални услуги

Секторът на социалните услуги е важен и растящ сектор в Европа, който в момента показва своя интерес към кредити и други форми на частно финансиране, за да посрещне част от финансовите си нужди. Това представлява огромна инвестиционна възможност за частните инвеститори да навлязат в нов неизследван пазар, който може да бъде изчислен на милиарди евро.

Това очевидно е възможност, която инвеститорите не могат да пропуснат, за да създадат по-приобщаващо общество, но също така и начален етап към един важен нов сектор. Европейският фонд за стратегически инвестиции може да улесни вашия достъп до този сектор, като намалява всеки възможен първоначален риск.

Повечето доставчици на социални услуги разчитат основно на финансиране от държавните органи. В повечето случаи договорите между доставчици на услуги и държавните органи включват част, посветена на инвестиционните нужди и иновациите. Това означава, че има по-надежден поток на финансиране за възстановяване на кредити в сравнение с това, ако такъв доставчик би разчитал единствено на други частни източници на приходи. Също така е важно да се отбележи, че финансирането на социалните услуги е различно в отделните страни, или дори в отделните региони.

В няколко страни от ЕС проучванията показват, че някои подсектори на социалните услуги имат по-добри или значително по-високи резултати в успехите, възстановяването и отпускането на кредити в сравнение с индустрията, търговията и селското стопанство. Въпреки че в зависимост от случая или подсектора това може да се обясни частично със:

- системата на задължително разрешение (и следователно при определени условия за качество) за експлоатация на предприятието,

- системите за субсидиране на тези признати структури,

- наличието на контролна систематика и надзор от страна на националните, регионалните или местните органи,

- нарастващото търсене на определени услуги и въздействието на икономическата криза върху естеството на търсенето, като например услуги за психично здраве, услуги за хора с увреждания или за възрастни хора,

- други канали за приходи или по-добра диверсификация на доходите в сравнение с традиционните търговски сектори, като например благотворителност, дарения, сделки при суап, субсидии, дългосрочна подкрепа от фондове и др.,

- регулаторно или законово, или дори конституционно право за услуги, изградени съгласно национални, регионални или местни постановления или закони;

- факта, че част от заинтересованите страни са държавни участници и е по-малко вероятно да изчезнат;

- наличието на по-добра репутация от тази на традиционната индустрия или търговия.

Социалните услуги могат да бъдат общо определени като „услуги за грижи и подкрепа на възрастни хора, хора с увреждания и деца, както и услуги за достигане до изключени лица и групи в неравностойно положение“.

Социалните услуги днес са най-големият сектор за създаване на работни места в Европа:

- над 10 милиона души работят в сектора в Европа

- създадени са над 2 милиона нови работни места от 2008 г. насам.

Заедно със здравните услуги, социалните услуги представляват 7% от общата икономическа продукция в ЕС-28[1]. Съществуват значителни разлики в отделните страни, като държави като Великобритания, Нидерландия, Белгия, Германия и скандинавските страни харчат над 10% от своя БВП за социални и здравни услуги.

Секторът ще продължи да расте в отговор на застаряващото общество, променяйки семейните модели и развивайки задълженията в областта на социалните права. Това очевидно ще доведе до нарастващо търсене на социални услуги, както и до промени в начина, по който те се предоставят.

[1] Европейска комисия — Заетост и социална ситуация в ЕС — Тримесечен преглед — Допълнение декември 2014 г.

В повечето държави членки на ЕС доставчиците на социални услуги са предимно малки и средни предприятия, в които работят под 500 служители. Те също така представляват част от социалната икономика, въпреки че това не винаги е така.

Секторът на социалните услуги, обаче, е изключително разнообразен, като някои доставчици на социални услуги наемат до 10 000 души, а други — само няколко служители. Във всички държави членки на ЕС има три вида организации (нестопански, държавни, частни), които действат като доставчици на услуги, макар и в различна степен. Повечето доставчици в Западна и Южна Европа не са организации с нестопанска цел. В скандинавските държави услугите не само се финансират, но и се предоставят от местните или регионалните органи. В Обединеното кралство и Ирландия повечето доставчици на услуги са от частния сектор.

Тяхното финансиране идва предимно от държавни средства, поради службата от общ/ публичен интерес, която те изпълняват за обществото. Това обикновено се извършва чрез различни форми на подизпълнители от местните власти. Това, обаче, варира в отделните държави.

С нарастващото търсене на социални услуги и необходимостта от преминаване към моделите на грижа в общността и овластяването им, в сектора на социалните услуги има значително търсене на инвестиции. Като проявяват иновативен характер, много доставчици на социални услуги търсят нови начини за осигуряване на качествени услуги и следователно за нови начини на финансиране.

Понастоящем доставчиците на услуги се нуждаят от кредити за следните видове проекти:

• Обучение и преквалификация на служители

• Иновативни практики в предоставянето на услуги

• Социални жилища

• Защитени жилища и независими и подпомогнати жилища

• Отдих или центрове за дневни грижи

• Центрове за временни грижи

• Технологии за цифрова грижа и поддръжка

• Приобщаващи адаптации в образованието

• Приобщаващи адаптации в заетостта

• Транспорт (превозни средства и др.)

Социалните услуги играят важна роля по отношение на:

• Социалното сближаване с помощта на доставчиците на социални услуги, които дават възможност на общество да работи за укрепване на достъпа до социалните права и благосъстоянието на всички, да се бори с изключването и маргинализацията, да създава чувство за принадлежност, да насърчава доверието и да предлага по-голяма социална мобилност на своите членове.
• Устойчивия и приобщаващ икономически растеж, защото именно социалното сближаване дава възможност на хората да бъдат активни в общността, заетостта и образованието. Това от своя страна води до повишен принос към икономиката и следователно към растеж.
• Създаването на работни места в Европа, поради тройното въздействие на социалните услуги върху заетостта. Първо, в сектора вече работят 10 106 800 души (ЕО, 2016 г.)[1] и броят им ще продължава да расте, за да се гарантира достъпа до качествени социални услуги за всички в бъдеще, по-конкретно на фона на променяща се демография. В периода между второто тримесечие на 2008 г. и второто тримесечие на 2015 г. бяха създадени 1 477 000 нови работни места в социалните услуги (ЕО, 2016 г.). Второ, доставчиците на социални услуги пряко или непряко допринасят значително за връщането към заетост на лицата, които са изключени от пазара на труда. Трето, предоставянето на качествени социални услуги позволява по-висок процент на участие на пазара на труда за някои групи, които често са изключени от него, особено жените.

[1] Тематичен фиш на Европейския семестър — Здравеопазване и здравни системи